![[info]](http://l-stat.livejournal.com/img/userinfo.gif){kind=small}
На Приказка
current mood: pissed off
current song: AC/DC
Пролог
Гостилницата се наричаше „На Приказка”. Действително така бе най-точно
казано. Наричаше се. Когато не се е наричала, не е имало изобщо кой да я
нарича или не по някакъв начин. Беше симпатична къщурка. Ако успееш да я
намериш,разбира се. Ако я търсиш, поразително приличаше на невзрачна
купчина скални късове. Обаче ако не я търсиш представляваше приятна, малка
постройка от грубо издялани камъни и дружелюбно кашлящ комин, кацнал върху съвсем обикновен покрив.
От време на време коминчето кашляше някое и
друго пурпурно огнено кълбо. Своенравна къщурка. Сприхава. И все пак беше
любимо място на всички създания, за които вие бихте казали, че съществуват
само в книгите. Истината е, че вие не съществувате. И миришете. Но аз ви
разказвах за „На Приказка”. Е, разказах ви каквото знам. Все пак аз съм просто син на достолепен сатир и вампирка проститутка.
Да ме прощава зъбатият род на мама- вампирка любодейка...
Из „Исторически съчинения” от Дънкан Лукрециус, Дънди- единственият
Историк. Много мъртъв.
В дъното, в един ъгъл с малко светлина и много наслоен прах, седяха двама.
Тишината пълзеше покрай тях, полепваше по дрехите и лицата им. Сякаш се
надсмиваше с озъбения полумесец на усмивката си. Надсмиваше се над
всички звуци и съществата, които ги издават. Двамата бяха, изглежда, мъж и
жена. От пръв поглед се виждаше, че той не е особено важен. Беше от хората,
за които ще поплачат двама- трима, но и на тях ще им мине. От хората, които
биват обичани, защото... Ами защо не всъщност? ... Пратньорката му по питие
(всъщност пред нея нямаше чаша) беше различен случай. Тишината извираше
от нея. Другият просто я приемаше. Тя я отдаваше. От лицето и фигурата й
лъхаше движение. Не живот. Животът е шумен. Беше като да наблюдаваш
малка, изящна лисица. С изклчен звук. Косите й бяха почти черни, къси и
проблясващи в един разкошен тъмен и наситен оранжев цвят, а може би
червен. Имаше привлекателно лице (с малки,плътни устни и хубав тен) и
приятна фигура. Атрактивна жена.
влезе някаква канара. Спря се на входа, скръсти ръце на гърдите си (Леле, как
го прави?) и изсумтя, присвивайки очи. Между другото имаше дълга, мощна
опашка, завършваща със смъртоносен на вид шип и малки, смешни рогца.
Новодошлият се настани на бара... Или поне се опита. Столчето също се опита.
Мир на треските му. Рогатият пак изсумтя без следа от смущение и присви очи
по посока на съществото зад бара. То тресна пред него халба с мътна,
тъмносива течност и доля в нея значително количество уиски. Рогатият
пресуши чашата, примигна няколко пъти, за да прогони сълзите и насочи
вниманието си към посетителите.
